Как да се справим със следродилната депресия?

Mother with sleeping baby

Бременността и периодът след раждането се характеризират с много специфични преживявания за жените. Майките често преживяват огромни биологични, емоционални, финансови и социални промени през това време. Някои жени могат да бъдат изложени на повишен риск от развитие на проблеми с психичното здраве, особено депресия и тревожност.

Около 70% от наскоро родилите майки  изпадат в състояние, наречено  „baby blues"което не пречи на ежедневните дейности и не изисква медицинска или психологична помощ. Симптомите на това емоционално състояние могат да включват плач без причина, раздразнителност и безпокойство. Тези симптоми продължават седмица или две и обикновено отзвучават самостоятелно, без лечение. Рисковите фактори за развитие на "baby blues" са промени в настроението, свързани с менструалния цикъл или промени в настроението, свързани с бременността, предхождащи депресивни състояния, по-голям брой бременности през целия живот или фамилна анамнеза за следродилна депресия. В периода на „baby blues" майката има нужда от разбиране, утвърждаване относно качествата й, помощ от близките и психо-социална подкрепа, за да се адаптира по-лесно към майчинството. Обикновено „baby blues" отшумява за десетина дни.

Хормоналните промени отдавна се считат като един от основните фактори за развитието на следродилните промени в настроението. Обикновено има драстично понижение на естрадиола, прогестерона и пролактина във времето след раждането. Дисбалансът на тези хормони се наблюдава и при промените в настроението през различните фази на менструалния цикъл.

За разлика от „baby blues", следродилната депресия е психично състояние, което не бива да бъде пренебрегвано, защото може да доведе до дисфункция в различни сфери на живота, задълбочаване на симптомите и хронифициране.

В Международния класификатор на болестите , Х-та ревизия (МКБ-10) Следродилната депресия попада в рубриката :Леки психични и поведенчески разстройства, свързани с послеродовия период, некласифицирани другаде (F53.0)

Пациентите, които страдат от следродилна депресия, съобщават за следните оплаквания :

  • Проблеми със съня
  • Плач без причина
  • Амбивалентни чувства към бебето (едновременно положителни и отрицателни)
  • Усещане за безперспективност и неадекватност
  • Понижено либидо
  • Чувство за вина, срам, безполезност
  • Загуба на интерес към заобикалящия свят
  • Проблеми с концентрацията,мисловния процес и паметта
  • Анхедония (невъзможност за преживяване на удоволствие)

Това са част от най-честите оплаквания ,които майките,страдащи от следродилна депресия имат. Те могат да варират, да променят интензитета си и да се задълбочат, като тяхната проява се забелязва около четвъртата седмица след раждането.

Frustrated woman

КАК ДА СЕ СПРАВИМ?

  • Не се плашете да говорите за случващото се! Много жени преминават през подобно състояние и то е напълно лечимо. Вие не сте длъжни да понасяте цялата тежест на гърба си с надеждата нещата да отшумят от  само себе си. Поговорете с партньора, близки и дори личния си лекар за това, което се случва с Вас. Може да бъде огромно облекчение, ако поговорите  с някого, който Ви разбира. Потърсете съдействие от близките, които да окажат по-голяма ангажираност спрямо Вас и бебето.
  • Имате право на почивка! Разбира се, да бъдеш майка на новородено бебе изисква голяма отдаденост, отговорност и грижи. Особено при първо дете, майката се учи в движение и често не знае дали постъпва правилно. Това я кара да се чувства напрегната, уплашена и тревожна. В съчетание със следродилна депресия нещата стават дори по-трудни. Ето защо е важно да го разберете – за да бъдете пълноценна в грижите за своето бебе,трябва да се грижите и за себе си. Намерете време за своите любими занимания – разходете се , отидете на фризьор, четете книга. Времето прекарано в грижа са собствения комфорт и доставяне на удоволствия действа благотворно на психическото състояние на майката и я прави по-продуктивна в грижите за бебето.
  • Посетете психотерапевт! Да, не е страшно или излишно. Понякога  въпреки цялото си желание да бъдат полезни и подкрепящи, близките не могат да Ви бъдат терапевти. Добрият специалист ще направи диагностика на проблема, за да обясни първоизточника и възможните терапевтични цели, ще ви даде инструменти за справяне със симптоматиката, както и ще предотврати рецидив. Когнитивно-поведенческата терапия помага на жената да преосмисли как някои от начините й на мислене и поведение могат да я вкарат в състояние на депресия. Тя се обучава как да промени тези мисли, което има положителен ефект върху другите симптоми. При необходимост ще бъдете пренасочени към консултация с психиатър, който да Ви изпише подходящи медикаменти, тъй като в някои случаи се изисква комбинация между психотерапия и медикаментозно лечение с цел по-бързо и успешно възстановяване.
  • Мислете реалистично! Това, че се случва с Вас, не означава, че сте лоша майка. Както поясних малко по-нагоре, факторите за появата могат да бъдат много.  Тук въпросът не е „защо на мен" , а „какво да направя, за да премина през това" . Знайте, че човек оценява реалността субективно, през личността си и чак тогава й дава емоционална украска. Не се напрягайте в т.нар. „ позитивно мислене", защото това е трудоемко и безперспективно. Когато човек изгражда реалистични мисловни конструкти и опознава себе си, живее много по-щастливо.
  • Изградете си здравословни навици! Да, вероятно сте наясно, че не бива да се прекалява с кофеин и никотин, а в периода на кърмене са силно непрепоръчителни  Но при проявата на депресивни симптоми е възможно да се появи влечение не само към споменатите субстанции, но и към алкохол или наркотични вещества с цел туширане на срама или вината. Ако такива индикации се появят, трябва незабавно близките да бъдат уведомени. Също така е важно да се набляга на питателната и здравословна храна, спорт и грижа за здравето.

Ненавременното лечение на следродилната депресия може да доведе до хронифициране, поведенчески, емоционални и социални проблеми както при майката, така и при формирането на детето. Важно е да сме осведомени за подобни състояния, за да предприемем адекватни мерки, защото психичното здраве е също толкова важно ,колкото физическото. Не излагайте на риск собственото си здраве и бъдете отговорни.