Олигохидрамнион (маловодие) означава, че отнесена към гестационната възраст (времето от началото на бременността), амниотичната течност около плода (бебето) е с ниско нивоа. Амниотичната течност е водата, която заобикаля плода в матката. В началото съдържа предимно вода с електролити. С напредването на бременността обаче, в нея се съдържат повече молекули (включително протеини, въглехидрати, липиди и урея).
Околоплодната течност има голям брой функции, чиято цел е да защитава и развива плода.
През първия триместър на бременността основният компонент на околоплодната течност е течността, доставяна от майката чрез плацентата (майчина плазма, хранителни вещества и растежни фактори). През втората половина на бременността бебето е основният производител на околоплодна течност, като урината и течността отделяна от белите дробове на плода, също допринасят за нея. С развитието на бебето то произвежда повече урина, като количеството на околоплодните течности достига пик през 32-34 гестационна седмица. След 36 гестационна седмица, т.е. близо до термина, обемът спада естествено.
С помощта на ултразвук лекарите могат да направят надеждна калкулация на обема на околоплодната течност, изчислявайки индекса на околоплодната течност или AFI, обикновено като се използва техника от четири квадранта. Това означава, че матката е разделена на четири въображаеми четвъртинки и направените измервания (вертикалната дължина на всеки джоб с течност) се сумират за получаване на резултат. Този резултат обозначава индекса на околоплодната течност. Най-общо казано, AFI по-малко от 5-6 см се счита под нормалното. Има и друг лесно изпълним и надежден метод за оценка на околоплодната течност: това е измерване на най-дълбокия вертикален джоб (DVP), който може да се намери във всеки от четирите квадранта, без да се броят феталните части или пъпната връв, измерени в сантиметри. Нормалният диапазон за DVP е 2 – 8 cm (за многоплодна бременност той е приблизително същия), като стойности под 2 cm показват вероятни олигохидрамниони.
Амниотичната течност не трябва да се измерва при всяко рутинно сканиране, тъй като DVP < 2 cm или AFI < 5-6 cm е лесно разпознаваем. Следователно околоплодната течност трябва да се измерва само ако субективно е намалена или поради акушерска индикация. Най-добрият момент за изчисляване на околоплодната течност е през втория триместър, между 18 и 22 седмица (фетална морфология) и след това през третия триместър (сканиране на растежа на плода).
Олигохидрамнионът може да бъде свързан с аномалии на плода (главно от уринарния тракт) или ограничаване на растежа му. Така че, след като се установи олигохидрамнион, аномалиите трябва да бъдат отхвърлени чрез подробно сканиране, а растежът на плода да се оцени. Ехографското измерване на размера на плода и калкулациите на наддаването на тегло от плода, които се извършват заедно с доплеров ултразвук (преглед на кръвообращението на плода), могат да предположат наличието на олигохидрамнион, получаващ се като проява на ограничаване на растежа на плода. Околоплодната течност е включена в биофизичния профил, който е инструмент събиращ параметри, като движения на плода, за да се оцени на благосъстоянието на плода.
Най-честата причина за олигохидрамнион е разкъсване на мембраните, но бъбречна дисфункция или запушване на пикочните пътища също могат да доведат до получаване на олигохидрамнион във всеки един момент. Олигохидрамнионът е също така ранен показател за дисфункция на плацентата, което означава, че плацентата не се е развила правилно или е увредена (хипоперфузия). Много рядко (по-малко от 1% от случаите) причината може да е идиопатична (с неизвестен произход).
Тъй като околоплодната течност е животоподдържаща система на бебето, олигохидрамнионът е сериозно състояние, тъй като всички жизненоважни функции и защитните действия на околоплодната течност са намалени. Има няколко усложнения, произтичащи от олигохидрамнион, които варират в зависимост от неговата причина и тежест и времето на неговото проявление. Колкото по-рано в бременността настъпи олигохидрамнион, толкова по-лоша е прогнозата получена въз основа на причината за него. Когато олигохидрамнионът е изолиран в третия триместър, обикновено има добра прогноза. Някои от рисковете, свързани с маловодие, са инфекциозни усложнения (разкъсване на мембраните), преждевременно раждане (разкъсване на мембраните, ограничаване на растежа на плода), неправилно предлежание поради трудното придвижване).
Понастоящем няма ефективно лечение за олигохидрамнион. Ако става въпрос за лек случай на олигохидрамнион при иначе безпроблемна бременност близо до термина, не е необходима намеса. Особено в случай на разкъсване на мембраните, лечението ще включва наблюдение на майката за признаци на инфекция, евентуално антибиотици, ехографски мониторинг на бебето и в някои случаи прием в болница или стероиди. В случай на запушване на долните пикочни пътища, трябва да се помисли за операция на плода.
Олигохидрамнионът може да е индикатор за ограничаване на растежа на плода. Тоест трябва да се изследва степента на растеж на плода и неговата анатомия (по-специално бъбреците и пикочните пътища) и кръвообращение (доплеров ултразвук).
Какво друго да попитам?
Правна забележка:
Съдържанието на [тази листовка/ нашият уебсайт] е само за обща информация. Тя няма за цел да бъде медицински съвет, на който трябва да разчитате. Трябва да получите професионален или специализиран индивидуален медицински съвет, свързан с вашето лично положение, преди да предприемете, или да се въздържите от каквото и да е действие въз основа на съдържанието в [тази листовка/ нашия уебсайт]. Въпреки че полагаме разумни усилия да актуализираме информацията на [нашия уебсайт/ листовките], ние не даваме никакви заявления, гаранции, изрични или подразбиращи се, че съдържанието на [нашия уебсайт/ на листовките] е точно, пълно или актуално.
Последна актуализация септември 2019 г
