Бременността е пътешествие, в което радостта върви ръка за ръка с въпросите. Сред тях често се появява едно понятие, което звучи тревожно и трудно за разбиране – резус несъвместимост. Много бъдещи майки чуват за нея за пръв път именно по време на бременност и се питат дали това означава риск за тях или за бебето. Истината е, че резус несъвместимостта не е опасност, а състояние, което съвременната медицина може напълно да контролира, когато бъде открито и проследено навреме.
Всеки човек има определена кръвна група (A, B, AB или 0) и т.нар. резус-фактор (Rh) – белтък, който се намира на повърхността на червените кръвни клетки. Ако този белтък присъства, кръвта е резус положителна (Rh+); ако липсва – резус отрицателна (Rh–).
Около 15% от жените в България са с отрицателен резус-фактор. Това само по себе си не е заболяване, но може да стане важно, когато бременната жена е Rh–, а бащата на бебето е Rh+. В този случай плодът може да наследи положителния резус от бащата, което означава, че неговите еритроцити са различни от тези на майката.
При определени обстоятелства – например по време на раждане, аборт, инвазивна процедура (като амниоцентеза) или дори лека травма – малко количество от кръвта на бебето може да премине в кръвообращението на майката. Ако тя е Rh–, имунната ѝ система може да възприеме тези чужди еритроцити като заплаха и да започне да образува антитела срещу тях. Тези антитела могат да преминат обратно през плацентата и да атакуват червените кръвни клетки на плода, предизвиквайки състояние, наречено хемолитична болест на новороденото (ХБН). В по-леките случаи това може да се прояви с анемия или жълтеница след раждането, но при тежки форми може да доведе до вътреутробен оток, сърдечна недостатъчност и дори загуба на бременността.
За щастие, днес това усложнение е изключително рядко, благодарение на навременната профилактика.
Още при първия преглед всяка бременна жена трябва да изследва кръвната си група и резус-фактор, както и този на партньора. Ако жената е Rh–, а бащата е Rh+, тя се включва в специална програма за проследяване, при която периодично се изследват антитела (т.нар. индиректен тест на Кумбс).
Тези изследвания се извършват няколко пъти през бременността, обикновено:
Ако не се установят антитела, рискът е минимален и се прилага профилактика, за да остане такъв.
Между 28-та и 32-ра гестационна седмица се поставя анти-D имуноглобулин – препарат, който съдържа специални антитела, извлечени от донори. Той действа като „щит“: неутрализира евентуалните еритроцити от кръвта на бебето, попаднали в тялото на майката, преди нейният организъм да успее да изгради собствени антитела. Тази профилактика предпазва настоящата и всички бъдещи бременности.
След раждането, ако бебето се роди с резус положителна (Rh+) кръв, анти-D имуноглобулинът се поставя отново в рамките на 72 часа. По този начин се предотвратява имунната реакция, която може да създаде проблем при следващи бременности.
Анти-D имуноглобулин се прилага не само при раждане, а и в други ситуации, при които може да настъпи смесване на кръв между майката и плода, включително:
Всеки такъв случай се оценява индивидуално от акушер-гинеколога, за да се вземе решение за необходимостта от допълнителна доза профилактика.
В редки случаи, когато жената е имала предходна бременност или аборт без проведена профилактика, в нейната кръв могат вече да циркулират антитела срещу Rh+ кръв.
Тогава бременността се определя като изоимунизирана и изисква много внимателно проследяване от лекар по фетална медицина.
В тези случаи се извършват:
Днес благодарение на феталната медицина и модерните методи за наблюдение, изоимунизираните бременности в огромната си част завършват успешно.
„Ако съм с отрицателен резус, не трябва да забременявам от Rh+ партньор.“
– Това не е вярно. Резус несъвместимостта не е пречка за бременност, когато е известна и се контролира.
„Ако първото ми дете е здраво, няма опасност за следващото.“
– Опасността възниква именно при следващи бременности, ако не е поставен анти-D имуноглобулин след първото раждане.
„Може да се разбере дали бебето е Rh+ по време на бременността.“
– Да, днес съществуват неинвазивни тестове, които чрез кръвна проба на майката могат да определят Rh-фактора на плода още в ранните седмици. Тази информация е особено полезна за прецизно планиране на профилактиката.
Резус несъвместимостта звучи сложно, но на практика е един от най-контролируемите рискови фактори в съвременната акушерска практика.
С навременни изследвания и правилна профилактика вероятността от усложнения е почти нулева.
Затова е важно бъдещите майки:
Днешната медицина не само знае как да предотврати имунния конфликт между майката и бебето, но и го прави рутинно, ефективно и безопасно.
А най-важното послание е, че резус несъвместимостта не е диагноза, а информация – информация, която дава възможност за навременна грижа и спокойствие.
Автор: д-р Борис Стоилов, акушер-гинеколог, консултант по фетална медицина
