Така наречения „Биохимичен скрининг“ е част скрининг в първи триместър, за който съм написал статия и няма да влизам в подробности. Биохимичен скрининг е само изследването на кръвта без нищо повече, както подсказва и самото му име. От връщането ми в България, за съжаление наблюдавам една много тревожна тенденция и неправилно разбиране на резултатите.
При получаването на резултата от комбинирания скрининг, което е коректния термин са важни няколко показателя, но най-важен е крайния резултат. При разчитането на резултат се гледа за началния риск, който е само и единствено на база на възрастта на жената и крайния риск, т.е. комбиниран риск. В голяма част от лабораториите дават и биохимичен риск, който реално не съществува, защото няма нито едно проучване което да валидизира този риск, пък и той не е краен! Това означава, че ние не трябва да му обръщане никакво внимание!
Изходна точна е риска на база на възрастта на жената, а важен е комбинирания риск!
Интересни са и интерпретациите на риска и кръвните показатели! За съжаление голяма част от тези интерпретации са много елементарни, а в повечето случай дори и стряскащи за бъдещите родители! Колко ли пъти съм чувал от тях, че от лабораторията им казват:
„Този показател е много нисък/висок! Трябва/хубаво е да повториш изследването с късен скрининг!“
„Твоя риск е висок! Твоя риск е нисък, но… Трябва/хубаво е да направиш късен скрининг!“
За съжаление интерпретацията в тези случай е не само елементарна и без никакво разбиране, но се вкарва и психологическа принуда и задължение на бременната да направи нещо против нейния интерес!
Ето фактите:
Комбинирания скрининг, когато е взета коректна история на бременната, ехографията се извършен от сертифициран специалист, кръвното изследване се извърши от лаборатория със съответната техника, която минава през регулярен контрол за качество, тогава имаме 90-95% достоверност на резултата за синдром на Даун и 5% фалшиво положителна честота. Т.е. от 100 бебета със синдром на Даун ние ще открием 90-95, а на всеки 5 жени от 100 ще кажем, че имат висок риск без бебето да е засегнато.
Късния скрининг в България е трипъл тест, при същите от гореизброените условия ще получим достоверност на резултата 50-60% с фалшиво позитивна честота до 20%. Късния скрининг е много по-неточен тест от комбинирания и след него се извършват най-много ненужни амниоцентези!
Късен скрининг за синдром на Даун се прави само, когато е пропуснат комбинирания скрининг.
При получаване на висок риск от комбинирания скрининг НИКОГА не се прави късен скрининг! Има други методи, с които се продължава до получаване на задоволителен резултат.
При получаване на разнопосочни резултати от биохимията(кръвта), те трябва да се интерпретират адекватно и след което да се прецени последващите действия! Твърде елементарно е всичко да се решава с късен скрининг!
Защо е важно да се извърши ехографията от обучен и сертифициран специалист и лаборатория? В край на 90‘ във Великобритания е направен одит на всички лаборатории, които извършват този тест. Оказва се, че част от тях не дават коректни данни. Тези лаборатории им се забранява да продължат да правят този тест. В страната има няколко лаборатории, които подържат високо ниво. Специалистите по фетална медицина знаят, кои са тези лаборатории и работят само с тях.
Специалистите по Фетална Медицина са наясно, как да интерпретират резултата като едно цяло – от ехографията, биохимията и риска! Получавате пълна консултация, без излишни подробности, но и без да се пропускат съществени неща! Това, че някой има скъп и модерен ехограф, не го прави специалист! Единствено обучението прави специалиста!
Автор: д-р Борис Стоилов
