Cell-free fetal DNA(cffDNA) или феталното ДНК циркулира свободно в майчината кръв. Чрез венепункция, т.е. вземане на кръв от вената на бременната жена можем да бъде взета проба за изследването й. Анализирането на пробата е неинвазивен метод за откриването на най-често срещани анеуплоиди на плода, определяне на пола и откриване на някои генетични мутации. Ето защо този тест се нарича още и NIPT/NIPD(non-invasive prenatal test/ non-invasive prenatal diagnosis). За разлика от инвазивните процедури като хорионбиопсия и амниоцентеза, които крия риск от аборт 1 на 100 процедури, NIPT е безопасен, неинвазивен метод, от който няма риск за аборт. Друго предимство е прилагането на NIPT вместо инвазивна процедура при жените с Rh отрицателна кръвна група. При NIPT няма риск от сенсибилизиране на жените с тази кръвна група и отпада опасността от Rh изоимунизация, както и последващата анемия и увреждане на Rh положителния плод от това състояние, докато инвазивните процедури могат да доведат до това усложнение на бременността.
CffDNA произлиза от трофобласта на плацентата. Установено е, че около 2-6% от кръвта на майката е с фетален произход. Ограничения на теста са свързани с нивото на феталната ДНК в кръвта на майката. Неинвазивния пренатален тест може да се приложи след 10-та гестационана седмица.
В човешките клетки има 46 хромозоми, като две са свързани с пола XX или XY, съответно за женски и мъжки пол. Всички хромозоми са по двойки. При наличие на допълнителна хромозома или липса на такава към някоя от тези двойки, означаваме това състояние като анеуплоудия. То може да възникне поради различни причини и е най-често свързано с неправилно разделяне на хромозомите при деленето на половите клетки (яйчеклетка и и сперматозоид). Най-честите анеуплоидии са синдром на Даун(тризомия 21), синдром на Патау(тризомия 13), синдром на Едуардс(тризомия 18) и синдром на Търнър(45 Х0).
Това е метод, който не изисква специални условия или тесен специалист, който да го извърши. Метода може да се извърши в амбулаторни условия от медицински специалисти(мед. сестра или акушерка), фелдшер или лекар, всеки един специалист с право да извършва венозни манипулации според законодателството на съответната страна. Разбира се причините за извършване на теста трябва да са добре причина за извършване, от съответния специалист по фетална медицине. За сега протокола в King’s Collage Hospital in London за извършване на тест за cffDNA е при риск за анеуплоиди по-висок от 1:500. Може да има и други индикации за прилагането му като наличие на съмнение за някои генитични мутации. Генетичните мутации свързани с X-хромозомата за мускулна дистрофия на Дюшан и хемофилия. Някои от унаследените генетични аномалии, за които може да се извърши NIPT са муковисцедоза, бета-таласимия, сърповидо клетачна анемия, спинална мускулна атрофия, чуплиза Х-хромозома, мускулна дистрофия на Дюшан и хемофилия. За частните пациентки, които искат мога да направят теста и по тяхно желание.
Основната причина за използването на NIPT е скрининг за най-честите анеуплоиди. Скрининг чрез NIPT има много висока точност, за Даун синдром точността е 99.2%.
Използването на NIPT ни позволява с голяма точност да открием тези синдроми. Все още е дискутабилен въпроса за това кои синдроми и генетични мутации да се включат в теста, защото колкото повече аномалии включим толкова повече се повишава честотата на фалшиво позитивните тестове. Фалшиво позитивен тест при скрининг за дадено заболяване означава, че при незасегнат от даденото заболяване или синдром индивид, ще се трърди че е засегнат. Това от своя страна ще наложи прилагането на инвазивна процедура за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата. Т.е. трябва да се намери баланса между това колко състояния изследваме, за да получим възможно най-високи резултати от този брилянтен тест. Ето защо причина за извършването, а също така и разчитането на теста трябва да се направи от специалист по фетална медицина. Да, разбира се много е лесно да се прочете дали пиши нисък или виско риск, но не само това е важно. Самата тази информация е най-правилно да бъде съпоставена с първончалния риск, също така и да се разчетат всички фактори на теста, защото при определени случай този тест от скриниингов(с 99.2% достоверност) тест може да се превърне в диагностичен(със 100% достоверност).
Важно е да се знае, че този тест е скринингов и при получаване на положителен резултат ще изисква потвърждаването му, чрез инавазивна процедура. Но все пак, точността му е толкова голяма, че честотата на инвазивните процедури би намаляла значително при използването на NIPT.
Най-четите инвазивни процедури са хорион биопсията – Chorionic villus sampling (CVS) и амниоцентезата.
Хорион биопсията е пренатален диагностичен тест, при която под ултразвуков контрол се взема част от плацентарна тъкан, за да се изследва за хромозомни и генетични аномалии на плода Процедурата се извършва след 12 г.с. през корема или през влагалището.
Причини за извършването на CVS са:
След манипулацията може да има малко кървене и изтичане на околоплодна течност.
Амниоцентезата е друга пренатална инвазивна процедура за диагностициране на хромозомни аномалии, генетични мутации и фетални инфекции. При нея се взема малко количество околоплодна течност след 16г.с.
Индикации за амниоцентеза са:
В зависимост от срока за извършване на манипулацията са и рисковете от нея. Амиоцентезата също крие риск от аборт в 0,1% във втория триместър. Други рискове са преждевременно раждане, изтичане на околоплода течност, хориоамнионит (инфекции от процедурата), нараняване на плода и др.
Друг метод за откриване на хромозомни аномалии и генетични мутации използван при ин витро фертилизацията е преимплантационния генетичен тест – Pre-implantation genetic diagnosis (PGD or PIGD). PGD потенциално може да се използва , за да изберете ембриони да бъде без генетично заболяване , са се увеличили шансовете за успешна бременност, за да имат по-малко предразположение към рак , както и за избора на пола. Биопсията за PGD може да се извърши върху клетки от различни стадии на развитие зародиша. PGD е инвазивна процедура , която изисква сериозно внимание. Един от рисковете на PGD включва увреждане на ембриона по време на процедурата за биопсия ( което от своя страна разрушава ембриона като цяло ).
Автор: д-р Борис Стоилов
