Гаденето в началото на бременността е познато на повечето жени. При някои то е леко и преходно, при други се превръща в ежедневна борба. Когато повръщането е често, упорито и води до обезводняване и отслабване, вече говорим за хиперемезис гравидарум. Това е рядко, но сериозно състояние, което изисква навременна медицинска грижа и внимателен план за поддържане на майката и бебето.
Обичайното гадене и повръщане през бременността може да засегне до две трети от жените и най-често отшумява около 12–14 гестационна седмица. Хиперемезис гравидарум е по-тежката крайност на спектъра. Характеризира се с многократно повръщане през деня, невъзможност да се задържат течности и храна, обезводняване, кетонурия и клинично значима загуба на телесно тегло. Тази картина води до електролитни нарушения, отпадналост и риск от недохранване.
Полезен е ориентирът по скалата PUQE (Pregnancy-Unique Quantification of Emesis), която отчита честота на гадене, повръщане и позиви за повръщане за последните 24 часа. Висок резултат насочва към нужда от медицинска намеса, а не само към домашни мерки.
Причината е многопластова. Роля имат повишените нива на хорионгонадотропин и естрогени в ранната бременност, индивидуалната чувствителност на центровете за гадене, забавената стомашна моторика и по-изразеното обоняние. По-често се среща при многоплодна бременност, при бременност след асистирана репродукция, при трофобластна болест, при бременност с женски плод, при фамилна обремененост и при жени, които вече са имали тежко гадене в предишна бременност. Понякога се съчетава с преходна гестационна тиреотоксикоза, а в диференциалната диагноза влизат гастроинтестинални инфекции, панкреатит, уринарни инфекции, мигрена, както и неврологични и ендокринни състояния.
Диагнозата е клинична и се подпомага от изследвания. Оценяват се:
Целта е да разграничим тежкото гравидарно повръщане от други причини за повръщане и да определим навременен терапевтичен план.
При продължителни и тежки симптоми настъпват обезводняване, хипонатриемия или хипокалиемия, метаболитни нарушения и загуба на тегло. Рядко, но важно усложнение при продължително повръщане без достатъчен прием на тиамин е синдромът на Вернике, затова навременната профилактика с тиамин е задължителна при хоспитализация. За плода основният риск е свързан с тежко недохранване на майката и електролитен дисбаланс. При добро лечение прогнозата за бебето е благоприятна.
При повръщане повече от три–четири пъти дневно, невъзможност за прием на течности, намалено уриниране и тъмна урина, загуба на тегло, световъртеж, сърцебиене, признаци на обърканост, силно главоболие или болки в корема, както и при температура или кървене. Това са сигнали, че е нужен преглед и вероятно инфузионна терапия.
Лечението е поетапно и се адаптира според тежестта. Целта е да прекъснем порочния кръг от гадене, повръщане и обезводняване, да възстановим храненето и да подкрепим психичното благополучие.
Изборът се прави от акушер-гинеколог според ползите и безопасността. Обичайният подход е поетапен, като се започва с най-добре утвърдените средства.
Самолечението в бременност е неподходящо. Винаги обсъждайте лекарствата със своя лекар, включително добавки и билки.
При невъзможност за орален прием, при данни за обезводняване и електролитни нарушения, при значителна загуба на тегло, кетонурия, синкопи, както и при съмнение за други диагнози. В болница се осигуряват венозни течности, корекция на електролити, тиамин преди глюкоза, антиеметици венозно и внимателно подновяване на храненето. В редки и резистентни случаи се обсъжда ентерално хранене чрез назогастрална сонда или парентерално хранене, като целта е да се избегнат усложненията от тежко недохранване.
След стабилизиране започваме с течности и бистри супи, преминаваме към меки въглехидрати, после към белтъчни храни. Малки количества често, без да се насилвате. Проследяваме тегло, урина и общо състояние. Понякога е по-успешно да се пие между храненията, а не по време на хранене.
Хиперемезис гравидарум може да бъде изтощаващ и самотен опит. Нормално е да чувствате тревога, раздразнителност и тъга, когато ежедневието се свива до борба със симптомите. Помага открит разговор с партньора, с близък човек или с психолог. Групи за подкрепа са ценни, защото дават усещането, че не сте сами. Важно е и посланието от медицинския екип: това не е „в главата ви“. Това е реално, физиологично състояние, което подлежи на лечение и контрол.
При навременно лечение и поддържане на хидратация и хранене изходът е добър. Възможно е бавно възстановяване на теглото и апетита след стихване на симптомите. При част от жените гаденето намалява съществено след края на първия триместър, при други отшумява по-късно. За бебето рискът е свързан основно с нелекувано тежко недохранване и електролитни нарушения на майката; при адекватни грижи очакваме нормално развитие.
Жени, преживели хиперемезис, имат по-висока вероятност от повторение. Полезни са предварителна консултация, ранно започване на витамин B6 още при положителен тест, бърз достъп до антиеметици при първи признаци, план за чести малки хранения и почивка. Понякога профилактичният подход в първите седмици значимо омекотява хода на симптомите.
Хиперемезис гравидарум изисква търпение, план и екипност. Нашата задача е да прекъснем порочния кръг от гадене и обезводняване, да ви върнем силите и да пазим растящия живот. Ще ви водим стъпка по стъпка, с ясни решения и човешко отношение, докато денят отново се подреди около нещо повече от симптомите. И това е напълно постижимо.
Автор: д-р Борис Стоилов, акушер-гинеколог, консултант по фетална медицина
