Плацентата е един от най-удивителните органи в човешкото тяло — временно създадена само за бременността, тя е жива връзка между два организма. Чрез нея плодът получава кислород, хранителни вещества и антитела от майката, а метаболитните отпадъци се изнасят обратно в нейната циркулация. Тя произвежда хормони, регулира имунния баланс и осигурява защитена среда за растящото бебе.
Но както при всеки сложен механизъм, понякога тази връзка може да има особености. Сред тях най-важни са плацента превия — когато плацентата се разполага ниско в матката, и група по-редки, но клинично значими плацентарни аномалии, свързани с начина, по който плацентата се прикрепва и развива. Ранното им откриване, внимателното проследяване и ясното разбиране на състоянието са ключът към безопасна бременност и раждане.
В нормални условия плацентата се закрепва високо — по задната или предната стена на матката, далеч от шийката.
При плацента превия тя е разположена ниско и покрива частично или изцяло вътрешния отвор на маточната шийка (цервикалния отвор).
Различаваме няколко типа според степента на покриване:
В ранна бременност ниската плацента е честа находка и обикновено няма клинично значение. Матката расте и плацентата „се изтегля“ нагоре. До третия триместър повечето случаи се нормализират. Диагнозата плацента превия се поставя окончателно след 28–30 гестационна седмица, когато позицията вече не се променя съществено.
Една конкретна причина няма. Състоянието се свързва с няколко рискови фактора:
Белези или слабо кръвоснабдени зони на ендометриума могат да „принудят“ оплодената яйцеклетка да се закрепи по-ниско, където има по-добра трофична среда в момента на имплантация.
Плацента превия обикновено се диагностицира ултразвуково — първоначално трансабдоминално, а при нужда с по-точен трансвагинален ехограф (който е напълно безопасен). Преценява се точното разстояние между плацентарния ръб и вътрешния отвор на шийката.
Във втория триместър (около 20–22 седмица) ниско разположена плацента се открива при около 5% от жените. До 32–34 седмица реалната честота на плацента превия спада до под 1%.
Затова не бива да се прибързва с тревожни заключения в средата на бременността. Въпреки това, когато се открие ниско разположение, препоръчваме контролен преглед в третия триместър, за да се проследи дали плацентата се е „преместила“.
Класическият симптом е безболково, яркочервено вагинално кървене през втората половина на бременността.
То може да се появи внезапно, без предшестващи болки или контракции.
Дори минимално кървене изисква преглед. Само ехография може да установи дали става дума за плацента превия или за друг източник — например предлежаща вена, ерозия на шийката или отлепване.
При потвърдена диагноза плацента превия се препоръчва:
При липса на кървене и стабилно състояние, бременността може да продължи спокойно до термин под внимателно наблюдение.
При пълна плацента превия или повтарящи се кръвоизливи обикновено се планира цезарово сечение около 37–38 гестационна седмица.
Кървенето може да се засили внезапно, затова при по-изразена плацента превия често се препоръчва хоспитализация през последните седмици, особено ако жената живее далеч от болница. В болнични условия се осигурява бърз достъп до родилна зала и кръвопреливане при нужда.
Това са състояния, при които плацентата прониква прекалено дълбоко в стената на матката.
Рискови фактори: предходни цезарови сечения, плацента превия, операции на матката.
Тези състояния могат да доведат до тежко кървене при раждане, защото плацентата не може да се отдели спонтанно.
Навременното им разпознаване чрез ехография с цветен доплер или магнитно-резонансна томография (MRI) е от критично значение за планиране на раждането в специализирана клиника.
При това състояние пъпните съдове преминават през околоплодните обвивки, преди да навлязат в плацентата, вместо да се вмъкват директно в нея. Така те остават непокрити от защитния слой на Уортоновото желе и са по-уязвими на притискане или разкъсване.
Ако тези съдове минават близо до шийката, говорим за vasa praevia – рядко, но изключително рисково състояние, при което съд може да се разкъса при разкъсване на мембраните.
Диагнозата се поставя ехографски с цветен доплер, а след откриване се планира цезарово сечение преди началото на родилната дейност.
Плацентата има един или повече допълнителни малки дялове, свързани с основния чрез съдове.
След раждането тези аксесорни дялове могат да останат в матката и да причинят задържане на плацентарна тъкан, кървене или инфекция.
Внимателното оглеждане на плацентата след раждането е част от стандартната акушерска практика именно заради това.
След цезарово сечение при плацента превия се следи внимателно за кървене и анемия. При плацента акрета или перкрета е възможна по-голяма кръвозагуба и дори необходимост от хирургично отстраняване на матката, ако не може да се спре кървенето по друг начин.
Тези ситуации са редки, но затова се извършват в болници с екип по майчино-фетална медицина и готовност за кръвопреливане и интензивна грижа.
След раждането жената има нужда от проследяване, възстановяване на кръвните показатели и време за адаптация. Повечето майки се възстановяват напълно и могат да имат бъдещи бременности, макар че рискът от повторна плацента превия или акрета е по-висок.
Плацентата е тихият партньор на всяка бременност – работи без почивка, за да поддържа живота.
Когато се прикрепи ниско или се развие различно, задачата на медицината е да осигури безопасен баланс между време и сигурност — да позволи на бебето да расте колкото е възможно по-дълго, но и да го роди навреме, когато това е най-безопасно.
Бременността с плацента превия или друга плацентарна аномалия може да бъде предизвикателна, но не е обречена. Съвременната фетална медицина разполага с инструментите да предвиди, предотврати и управлява рисковете. А човешката подкрепа — от лекаря, семейството и близките — е това, което превръща тревогата в доверие.
В центъра на тази грижа стоят две сърца, които бият в един ритъм. И всяко внимателно решение, всяко контролирано дишане и всяка консултация имат една цел — в края на този път да има живот.
Автор: д-р Борис Стоилов, акушер-гинеколог, консултант по фетална медицина
